Провокирано от tessy
Как да го разпознаем? Къде да ни светват червените лампички?
1) Обикновено на първо четене насилникът е повече от обаятелен. Той е мил, нежен, внимателен, възпитан, артистичен и отгатва всичките ни желания. Изглежда, че споделя интересите ни, интересува се от хобитата ни, запленен е от личността ни. НО!!! Ако за по-малко от две седмици той започне да говори, че сте любовта на живота му, единствена, незаменима, започне да прави съвместни планове до края на живота ви, поиска по-сериозно обвързване – ВНИМАВАЙТЕ! Психически здравите индивиди обикновено се нуждаят от по-дълъг период, за да преценят партньора си или да започнат да планират нещо заедно. Всъщност това е фазата на “медения месец”, в който жертвата трябва да се хване в капана... Хм, и само да вметна, че ако човек е на 40 и 40+ и няма стабилна работа, доход, някаква собственост, трайно безработен е – НЯМА извинения за подобно положение.
2) Хубавото е, че меденият месец наистина се оказва МЕСЕЦ – т.е. доста бързо насилникът започва да проявява истинския си характер. Обикновено се започва с прояви на грубо осъждане към околните или с див гняв по повод на нещо друго (не на вас самите). Насилникът “оплюва” дори тв звездите – “тоя къв е кретен, оная е идиотка...”; забелязвате натрапчиво, че все някак обстоятелствата или Другите са виновни за собствените му провали. Но именно ВИЕ НЕ СТЕ такава и няма НИКОГА да се държите така. Въпреки че ви уверява в любовта си, вие несъзнателно започвате да се самоцензурирате, защото сте получили сигналите какво може да ви се случи, ако не се държите по съответния начин. Много скоро обаче този гняв ще се обърне срещу вас...
3) Насилникът започва да подкопава самочувствието ви и усещането ви за собствена ценност. Отначало атаките са почти невидими. Вие започвате да се чувствате глупава, неинтелигентна, все нещо не правите както трябва...И ако реагирате, чувате изрази като: “Аз се пошегувах, а ти не ме разбра”, “Не исках да кажа точно това”, “Не си ме разбрала добре”. Но дори тези “извинения” в сърцевината си засягат именно чувството ви за хумор, интелигентността ви, правилната ви преценка... Все по-често започвате да чувате, че сте твърде дебела, твърде стара, нямате вкус, къщата ви не е подредена, колата ви е стара, работата ви не си заслужава... допълвайте ме. Той наистина удря в самия център – чувството ви за неувереност или вина...
4) Тъмни и светли моменти: има наистина гадни моменти, в които чувате ужасни неща за себе си; на следващият ден той прави най-милите възможни жестове към вас, извинявайки се и разкайвайки се. Но злото вече е направено – ударите по самочувствието ви са нанесени, доверието във вас самите е подкопано... Тази “обърканост”, кояго изпитват жертвите, се дължи именно на това – никога не можеш да си сигурна какво всъщност мисли човека. Тук причислявам и типичното двойнствено държане - пред хора е мил и любезен; БЕЗ свидетели е груб и гневен.
5) Насилникът ви откъсва от “източниците на подкрепа” – семейство и приятели. Започва да ви убеждава, че тези хора не си струват, не държат на вас, никога няма да ви помогнат и единствено ТОЙ е човекът, който наистина ви обича и държи на вас. Всъщност насилникът не се нуждае от свидетели... Може би тук трябва да споменем, че обикновено такива хора се оказват болезнено ревниви... ох.
6) Плашещ характер. Твърде често го виждате разгневен; твърде лесно избухва. В един момент започвате леееко да се страхувате за себе си; живеете с постоянни притеснения, имате главоболие или ви боли коремът. Буквално си мерите думите и действията, за да не го разгневите... Прави сте да се страхувате – вероятно живеете с насилник.
7) “Ти си виновна!” Оказва се, че вие сте виновни за всичко, което му се случва, което не е направил, което е направил. Дори когато ви е пребил – ВИЕ сте виновната, че сте го разгневили или не сте избягали навреме. Насилникът НИКОГА не поема отговорност за собствените си действия и винаги обвинява само и единствено вас.
8) “Не ме обичаш достатъчно” – и това е често срещан израз, който по същността си е техника с цел манипулация да стане точно това, което той иска. Всъщност вие никога и в нищо не се оказвате ДОСТАТЪЧНО добра. Направо да се ненадява човек защо още ви обича, а!?
9) Вашите приятели и семейство НЕ го харесват. Доверете им се. Прави са. Обикновено именно семейно-приятелският кръг вижда заплахата за вас. Това е и една от причините насилникът толкова да се стреми да ви откъсне от тази подкрепяща среда.
10) Двойнствената му репутация – оттук-оттам чувате за него съвсем различни неща от това, което той представя или ви разказва за себе си.
Ще пиша още - за начините да се измъкнем от такава ситуация, щото то една беля ли е... както и за ЦЕННИТЕ качества на жертвата, защото обикновено жертви са именно светли, успели, усмихнати, хора... както и за пораженията, които нанася на личността подобен сблъсък с насилник.
Говорихме с едни приятели кой как се е научил да чете. Това разбира се по повод на напъните на Мъничето и дядо й да се научи да чете, които започнаха от около две седмици.
Почти никой не се сещаше как се е научил да чете и след като някой каза, че щом не се сеща значи е било лесно, никой повече не си призна за усилията.
Да си призная, аз за голямото си дете не помня как стана, защото не съм я насилвала да чете, а и тя имаше проблеми с очите. От любопитство беше научила буквите и след това в първи клас някак от само себе си стана.
Помня обаче за себе си. Като малка бях много болнава и изключително рядко ме пускаха да играя с децата навън. Бях си измислила хиляди начини сама да си играя и да се забавлявам и един от тях беше свързан с моето ограмотяване. Мама и татко макар и учители по професия нямаха много време за мен, а и колкото го имаха то отиваше във висене по опашки пред лекарски кабинети. Казваха ми обаче буквите, когато ги питах тая коя е и оная коя е. Така неусетно на около 5 г. бях научила буквите и понеже имах всичкото време на света седнах да пиша писмо на баба и на дядо, които живееха на 500 км и виждах рядко. Някак успявах да пиша думите една след друга с големи печатни букви и естествено с грешки, но написах цяло писмо и то без чужда помощ.
Когато вечерта мама и тате се прибраха, аз гордо им показах какво съм написала. Те седяха изумени и неразбиращи. Баща ми естествено първо ме попита дали сестра ми не ми е помогнала за писмото, аз отрекох, а и тя де защото и тя вечерта разбра какви съм ги вършила цял след обед. След като беше надлежно проверено и установено, че други възможни подсказвачи липсват, ме попитаха дали мога да прочета това, което съм написала. Какво мислите се случи – успях само с обръщението, а другите по-дълги думи, които незнайно как бях изписала върху листа ми се опряха!!! А майка ми и баща ми, изпълнени и с гордост, и с притеснение си отдъхнаха, че детето все пак не е вундеркинд:)) Та така аз, за да се науча да чета, първо се научих да пиша:))
Сега като гледам малката Марина ми напомня за моя “Чукчи период”, защото ако тя напише нещо успява да го прочете, но от букварчето е трудничко:)))
