Градя и подарявам и после пак градя...
Не на насилието и ПЕДОФИЛИЯТА
Постинги в блога от Ноември, 2007 г.
21.11.2007 11:14 -
Още един поздрав:-))
Отоново Ивайло Балабанов
от стихосбирка "ПАРОЛА ЛЮБОВ"
от стихосбирка "ПАРОЛА ЛЮБОВ"
Жената с белия шал
С очите на всичките тъжни мъже от квартала,
във който живее жената със белия шал,
те питам - защо красотата й, господи, бяла
на човека със малката черна душа си дал?
И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,
със слепи очи сякаш крачи улисан и сам
и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,
наместо да стопли ръката й - бялата - там.
Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?
Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,
че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,
когато върви през света със белия шал.
Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:
нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,
но когато жената със белия шал минава,
извади ми очите, Господи, и му ги дай!
20.11.2007 10:41 -
Поздрав за всички отрудени момичета
Друг мой любим поет. Поздравявам всички момичета в блога!
ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола –
виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравняват хубавата жена с топола,
и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
А мъжете наум псуваха щастливия идиот,
който ще я посрещне и ще забрави да я целуне.
Автор: Ивайло Балабанов
ЖЕНА В ДЪЖДА
Една мълния опна жълтото си въже.
Тя го прескочи и по клокочещия гръм премина.
От балконите по нея валяха очи на мъже
и димеше от страст и възторг мократа й коприна.
В синята мъгла на роклята жената вървеше гола –
виждаше се вятърът как тече през светлите й бедра.
И защо сравняват хубавата жена с топола,
и най-нелиричният между нас разбра.
Пороят на погледите спря пред оня жилищен вход,
в който угасна сънят ни горещ и лунен...
А мъжете наум псуваха щастливия идиот,
който ще я посрещне и ще забрави да я целуне.
Автор: Ивайло Балабанов