Отоново Ивайло Балабанов
от стихосбирка "ПАРОЛА ЛЮБОВ"

Жената с белия шал

С очите на всичките тъжни мъже от квартала,

във който живее жената със белия шал,

те питам - защо красотата й, господи, бяла

на човека със малката черна душа си дал?

И той до цъфтежа й нежен върви начумерен,

със слепи очи сякаш крачи улисан и сам

и топли стотинките в джоба си, дяволът черен,

наместо да стопли ръката й - бялата - там.

Дали е сляп, Господи, или има в очите си трънчета?

Веднъж да се беше поспрял и да беше видял,

че тя сякаш стъпва по бели въздушни хълмчета,

когато върви през света със белия шал.

Не пожелавам жената на ближния - тъй подобава:

нека той си е брачен стопанин, аз - любовен ратай,

но когато жената със белия шал минава,

извади ми очите, Господи, и му ги дай!