Градя и подарявам и после пак градя...
Не на насилието и ПЕДОФИЛИЯТА
Постинги в блога от Юли, 2007 г.
04.07.2007 14:49 -
Да не захвърляме децата си!
Този постинг е провокиран от днешния пост на Лимоновия пай: http://lemonpie.blog.bg/viewpost.php?id=86806, както и от последните няколко случая на захвърлени деца на най-различни места в страната.
Изключително важно е какво правим като обикновени граждани всеки - един от нас - за децата в домовете. Много по-важен ми се струва въпроса обаче защо тези домове в България се пукат по шевовете от деца!
Може би някой ще каже, че там има само циганета и отиваме на още по-тежкия и разтеглив въпрос за интеграцията на ромите! Това обаче съвсем не е така- там има и деца на българи- здрави и хубави деца.
Ще ви разкажа един случай: Когато родих голямото си дете в края на 90 година в моята стая в родилното имаше едно 17 годишно момиче от Варна, което роди момченце. Момичето беше докарано от баща си да роди в София, за да не го срами, защото бил някакъв Варненски големец. Пак подтиквано от баща си това момиче си тръгна от родилното без бебето – просто избяга. Според мен тя беше объркана – млада или по-скоро малка, без подкрепата на родителите си, а й беше мъчно за детето. Явно в този момент се е надявала по-късно да си вземе детето и може би заради това не подписа декларация за съгласие то да бъде осиновено, което обричаше това момченце на живота в домовете!
На следващия ден шефката на родилното дойде при мен и много притеснено ме попита дали и аз няма да й завещая моето бебе. Аз бях на 21, а тя малко се беше заблудила във възрастта. Поговорих си с нея, казах й, че моето дете е желано, че дори не ни е минавало на ум на мен и на баща й да я изоставим. Тя ми разказа за съдбата на тези “забравени” в родилното деца. Майките не подписвали декларация, а после цял живот така и не потърсвали детето си. Поне по онова време това беше голям административен проблем.
Аз не знам какво точно ще разреши този проблем - може би само безплатни презервативи няма да помогнат. Мисля обаче, че гражданската ни позиция трябва да започне от тук - да не захвърляме децата си!
Изключително важно е какво правим като обикновени граждани всеки - един от нас - за децата в домовете. Много по-важен ми се струва въпроса обаче защо тези домове в България се пукат по шевовете от деца!
Може би някой ще каже, че там има само циганета и отиваме на още по-тежкия и разтеглив въпрос за интеграцията на ромите! Това обаче съвсем не е така- там има и деца на българи- здрави и хубави деца.
Ще ви разкажа един случай: Когато родих голямото си дете в края на 90 година в моята стая в родилното имаше едно 17 годишно момиче от Варна, което роди момченце. Момичето беше докарано от баща си да роди в София, за да не го срами, защото бил някакъв Варненски големец. Пак подтиквано от баща си това момиче си тръгна от родилното без бебето – просто избяга. Според мен тя беше объркана – млада или по-скоро малка, без подкрепата на родителите си, а й беше мъчно за детето. Явно в този момент се е надявала по-късно да си вземе детето и може би заради това не подписа декларация за съгласие то да бъде осиновено, което обричаше това момченце на живота в домовете!
На следващия ден шефката на родилното дойде при мен и много притеснено ме попита дали и аз няма да й завещая моето бебе. Аз бях на 21, а тя малко се беше заблудила във възрастта. Поговорих си с нея, казах й, че моето дете е желано, че дори не ни е минавало на ум на мен и на баща й да я изоставим. Тя ми разказа за съдбата на тези “забравени” в родилното деца. Майките не подписвали декларация, а после цял живот така и не потърсвали детето си. Поне по онова време това беше голям административен проблем.
Аз не знам какво точно ще разреши този проблем - може би само безплатни презервативи няма да помогнат. Мисля обаче, че гражданската ни позиция трябва да започне от тук - да не захвърляме децата си!