Благодаря на детската градина, в която ходи моето детенце!
Щеше да ми е трудничко да се справя, ако стачкуваха ефективно.
За благодарност вчера ходих да боядисвам оградата, пейките и катерушките, защото някой от по-състоятелните родители беше подарил боята, а всички останали помогнахме с труд.
Е, далеч не всички де, даже от самотоначало бях само аз от нашата група, но после дойдоха и още две майки- та отсрамихме групата!

Падна голямо забавление, защото времето беше чудесно, а и голяма част от децата "помагаха" активно като слагаха пясък върху току що боядисаните пейки :-)

Тъй като съм майка, която се е грижила за децата си неотлъчно, не могат да не ми направят впечатление случаите на изоставени деца, един от които вече описах в предишен мой постинг.

Наскоро разбрах за едно познато семейство, че е оставило в България 15 годишното си момче на грижите на познати, а те са заминали да си довършат договорите в чужбина. Просто детето не им се вмества в плановете. Тъй като момченцето е голям пожар- меко казано е непослушно, никой роднина не е пожелал да поеме отговорността и те с лека ръка са го оставили на някакви просто познати, които най-вероятно са се съгласили заради пари да го наглеждат.

Мъчно ми е за това момче, когато порасне и съзрее ще носи цял живот комплекса за изоставеност в себе си, не е изключено дори да се опита да отмъсти по свой начин на родителите си, защото той вече ги мрази. Времето ще покаже, но не е изключено да развие и някакво заболяване. С децата в тази мекогтлинеста възраст трябва много да се внимава.

Като си помисля, какви родители има и ме втриса, а ние с бащата на голямата се притесняваме, че не можем да я изпратим два пъти за една календарна година до Италия, а само веднъж.