Прочетен: 4699 Коментари: 7 Гласове:
Последна промяна: 03.02.2008 21:07
Говорихме с едни приятели кой как се е научил да чете. Това разбира се по повод на напъните на Мъничето и дядо й да се научи да чете, които започнаха от около две седмици.
Почти никой не се сещаше как се е научил да чете и след като някой каза, че щом не се сеща значи е било лесно, никой повече не си призна за усилията.
Да си призная, аз за голямото си дете не помня как стана, защото не съм я насилвала да чете, а и тя имаше проблеми с очите. От любопитство беше научила буквите и след това в първи клас някак от само себе си стана.
Помня обаче за себе си. Като малка бях много болнава и изключително рядко ме пускаха да играя с децата навън. Бях си измислила хиляди начини сама да си играя и да се забавлявам и един от тях беше свързан с моето ограмотяване. Мама и татко макар и учители по професия нямаха много време за мен, а и колкото го имаха то отиваше във висене по опашки пред лекарски кабинети. Казваха ми обаче буквите, когато ги питах тая коя е и оная коя е. Така неусетно на около 5 г. бях научила буквите и понеже имах всичкото време на света седнах да пиша писмо на баба и на дядо, които живееха на 500 км и виждах рядко. Някак успявах да пиша думите една след друга с големи печатни букви и естествено с грешки, но написах цяло писмо и то без чужда помощ.
Когато вечерта мама и тате се прибраха, аз гордо им показах какво съм написала. Те седяха изумени и неразбиращи. Баща ми естествено първо ме попита дали сестра ми не ми е помогнала за писмото, аз отрекох, а и тя де защото и тя вечерта разбра какви съм ги вършила цял след обед. След като беше надлежно проверено и установено, че други възможни подсказвачи липсват, ме попитаха дали мога да прочета това, което съм написала. Какво мислите се случи – успях само с обръщението, а другите по-дълги думи, които незнайно как бях изписала върху листа ми се опряха!!! А майка ми и баща ми, изпълнени и с гордост, и с притеснение си отдъхнаха, че детето все пак не е вундеркинд:)) Та така аз, за да се науча да чета, първо се научих да пиша:))
Сега като гледам малката Марина ми напомня за моя “Чукчи период”, защото ако тя напише нещо успява да го прочете, но от букварчето е трудничко:)))
и все пак нпиасатноо ще прдъолажва да се чтее с лкоета. Твоа ивда да пкаоже че вскичтоо твоа вемре, котео сте попрлеили в уилчище е нпразано, доасттънчо е блио да ви начуат да слгатае на мстяото им бутквие от наалчото и каря на вяска дмуа кяото пиеште. Приичнтаа е в нчиана по котйо виашят мъозк оработбва ирнфоцмаията. Ткаа уяспвате да преочттее нааписното
джае кгаото нтио енда дмуа не е изиспана пвраинло.
А ти си си била вундеркинд:))