Прочетен: 4763 Коментари: 12 Гласове:
Последна промяна: 30.01.2008 12:12
Слушах днес в един сутрешен блок множеството нападки срещу въвеждането на вероучението в училище и след това съвсем естествено прочетох някои постинги и коментари отново срещу.
Да си призная някои от аргументите даже са интелигентно представени, но въпреки начинът им на представяне не мога да приема.
Опомнете се бе хора, огледейте се! Не виждате ли, че децата ни в училище се бият, държат се арогантно и сe стига дори до убийства на деца от деца.
Ако Българската комунистическа партия не беше старателно затрила християнските ценности за половин век щеше ли да се случва това?!
В стремежът си да мислим като широко скроени личности не се ли превръщаме в изкривения образ в огледалото, срещу когото негодуваме.
Ето и част от аргументите: "На децата бива да се помогне да избират.
Не бива да избираме вместо тях.
На децата бива да се посочи възможният избор.
Не да им се натрапва."
Аз ще попитам: Не мислите ли, че точно тези разсъждения са резултат от един НАТРАПЕН атеизъм. Нека нашият демократизъм да се изразява в приемането на различността, а не в проповядването на атеизъм и анархия.
Религиите, които се били превръщали в идеология ставали част от злото, твърдят някои. Аз пък ще попитам какво са религиите по смисъл освен идеология, макар че те са нещо много повече. И не е ли длъжник Българската държава на обществото точно в този смисъл, след като пред Църквите на големи християнски празници стоеше един “отряден” и записваше кои млади хора са влезли в църквата?!
Българите сме християни от много отдавна, последните сведения са, че още Кубрат е бил християнин, макар и да не е доказано, християни трябва да си останем защото това е съхранило самосъзнанието ни, а да не говорим, че в исторически план това е било и повод за гордост!
И в други постинги съм споменавала дядовците си. Единият ми дядо, който беше повярвал на комунистите и на когото бяха ПРИСАДИЛИ атеизма беше гагаузин. Говореше турски по-добре от тези, които се определяха като турци и в пъти по-добре от помаците, беше християнин по рождение защото беше така възпитаван като малък и кръстен в църква, и атеист по убеждение защото беше повярвал в идеята за равенството!
Дядо беше обаче с българско самосъзнание, за разлика от помаците! Ето това е ВЯРАТА скъпи инакомислещи!
Аз като майка нямам нищо против да се въведе този ОХУЛЕН предмет в училище, не смятам, че детето ми ще бъде ощетено в избора си и определено вярвам, че това ще накара поне една част от децата, а защо не и от родителите да си зададат някои въпроси!
Ако зачеркнеш всички хуманни ценности и обърнеш поглед единствено към прогреса може би на някой, който е с твоите убеждения ще дойде идеята да се клонират всички, които са примерно с IQ над 120, а за всички останали да бъде приложена евтаназия, защото тогава прогресът ще бъде по-ускорен!
Колко от пишещите тук ще останат незасегнати от една такава "прогресивна" идея?! Нито един, защото дори и да си над летвата ще имаш поне 1 близък, който попада под нея.
От възрастни хора съм слушала какво са учили по вероучение в училище. Мисля, че това им е помогнало много в живота. Според мен трябва да има подобни часове за малките деца, примерно до 4-и клас, а по-големите да изучават и сравняват и другите религии.
Основно обаче си остава домашното възпитание. Затова Църквата трябва да образова миряните в неделни училища, да намери начин да привлече в храмовете не само възрастните, а и родителите - тоест онези, които са най-отговорни за израстването на нова личност.
1. Ако има вероучение за православните трябва да има и за католици, всевъзможни протестантсващи, че даже и за мормоните. Това са много разходи, защото не трябва да има пренебрегнати - нали?
2. Ще има както за християни така и за мюсюлманите изучаване на корана, нали?
3. Не всяка общност може да осигури адекватно подготвени преподаватели. Дори големите общности не могат да осигурят нужния брой добре подготвени преподаватели.
4. Ако вероучение за православни ще се преподава от минали преквалификация даскали (Богословски ф-т на СУ прави такива курсове) това означава, че вероучение ще могат да преподават дори и останали без работа безбожници като въй въй!
Уверявам ви че ислямсикия институт в София бълва кадри на нивото на преквалифицираите преподаватели, които минават няколко седмичен курс в Бог. ф-т. Бог знае какво ще учат децата за исляма!
В случай, че съм се разводнил и съм неясен - богословските факултети и семинариите не са предполагали достойна реализация на завършилите ги години на ред. Сега всеки по-кадърен кадър си е сменил професията и няма да се хване да преподава вероучение за 300-400 лева. Останалите едва ли са най-подходящите да градят веровото съзнание на децата.
По повод на исляма и точно заради него мисля, че трябва да се преподава вероучение. В България има няколко ислямски фондации, които не седят мирни. Не бива да забравяме и спретнатите задокеански месии, които и днес срещнах в градинката на бившата зоологическа градина.
Това, че няма кадри може и да е вярно, но не означава, че нищо не бива да се прави в тази посока.
Във всички деноминации има различни конкуриращи се течения, познавам фундаменталисти (което е чудесно, не е същото като екстремисти) и либерали от повече от едно вероизповедание и ако ги питаш всеки ще каже, че той е прав и по неговия начин трябва да се обучават децата.
За да е пълен каламбура фундаменталистките движения във всяка деноминация са малко или много изолационистки. В българските ислямски общности са силно изразени в райони с малко проникване на нови технологии и изобщо образование. Кой образован и толерантен човек ще иде в затънтен край да преподава религия, за да озапти надигащите се чужди влияния? И още по лошото - доколко той ще бъде авторитет, бидейки външен човек за тази общност?
В днешно време много малко църкви имат неделни училища. Православните де. Протестантските имат задължително, синагогите и джамиите - също. Неделните училища вършат прекрасна работа, защото там децата не само получават знания, но и се дава възможност на родителите им спокойно да присъстват на богослужението. Но колко от възрастните православни ходят на църква в неделя, за да чуят проповедта?
Въвеждането на вероучение в училищата не е най-удачният начин да се привлекат хората към църквата. За да обясниш на малки дечица притчата за блудния син, не е достатъчно да си учител и педагог. Ако семейството ти живее живот в пълен разрез с християнския морал и ценности и смяташ това за единствено вярно, вероучението няма да те приближи към Бога.
Според мен обучението на децата в основите на християнството и неговите ценности е работа не на държавата, а на църквата. И това не става със законодателство и заповеди. За тази цел са необходими посветени Божии служители, които не само да преподават материала си, но и самите те да вярват в това, за което говорят. Би било голяма подигравка, дори богохулство, ако формален християнин, който е такъв само по графата в автобиографията си, започне да развива локуми за същността на Бога. Вярата не е география, математика или литература. Не е достатъчно да разполагаш с учебен план и програма, за да преподаваш вяра.
Моля Ви! ...Нека без присъствие на религия бъдем Човеци!!!