Тъй като съм майка, която се е грижила за децата си неотлъчно, не могат да не ми направят впечатление случаите на изоставени деца, един от които вече описах в предишен мой постинг.

Наскоро разбрах за едно познато семейство, че е оставило в България 15 годишното си момче на грижите на познати, а те са заминали да си довършат договорите в чужбина. Просто детето не им се вмества в плановете. Тъй като момченцето е голям пожар- меко казано е непослушно, никой роднина не е пожелал да поеме отговорността и те с лека ръка са го оставили на някакви просто познати, които най-вероятно са се съгласили заради пари да го наглеждат.

Мъчно ми е за това момче, когато порасне и съзрее ще носи цял живот комплекса за изоставеност в себе си, не е изключено дори да се опита да отмъсти по свой начин на родителите си, защото той вече ги мрази. Времето ще покаже, но не е изключено да развие и някакво заболяване. С децата в тази мекогтлинеста възраст трябва много да се внимава.

Като си помисля, какви родители има и ме втриса, а ние с бащата на голямата се притесняваме, че не можем да я изпратим два пъти за една календарна година до Италия, а само веднъж.

тъжно е, но е факт и то доста често срещан, което е притеснително.

"пораснал" познат, който от дъното на душата си мрази и майка си и баща си. И той е бил изоставен на почти същата възраст.

Зависи и от човека да ти кажа честно. Аз имам по-малък брат и честно да ти кажа майка ми повече обичаше него, отколкото мен и така и остана. Даже настроиха и баща ми срещу мен. Дълго време ми беше супер гадно, чувствах се изоставена, самотна, избивах комплекси, мразех всички, исках да ходя в манастир, да се самоубия .....през всички периоди минах. Но това не ме направи лош човек, напротив точно обратното. Станах силна личност, която се бори и си знае цената. Преодолях омразата, дори не изпитвам съжаление към тях. Опитах няколкократно да им помогна даже. С майка ми не се получи- така и не се получи "симбиоза".....а с баща ми оправих взаимоотношенията си. Доволна съм от живота. Много съм преживяла, но сама се справих. Просто е въпрос на гледна точка, на психика, на желание, на дух, на познание, на приоритети.....
Мъчно ми е за децата, които ги изоставят, за това как ги малтретират, за педофилията. Според мен трябва да има повече центрове за подпомагане на такива хора, деца, майки.....! Поздравявам те за блога!

благодаря за поздравленията! За съжаление не всички намират сили да преработят ситуацията като теб.

Аз съм малката от две сестри. Винаги съм била предпочитана, винаги съм била по-хвалената от двете, на мен пък ми беше неудобно от сестра ми още в ранна детска възраст. Когато пораснахме нещата приблизително се уравновесиха. Аз съм по-малката, винаги съм помагала на каката, по-добре се справях вероятно, поне с материалната страна на нещата., вероятно съм се опитвала да компенсирам. След години притискана от нищета сестра ми постъпи некрасиво спрямо мен, вероятно също се е опитвала да компенсира.

Мисля, че всички нормални, но обременени хора биха реагирали като теб и мен, но не винаги се получава.